Представете си, че сте гледали филм на ужасите. Със сигурност някои от ужасяващите сцени в сценария ще останат в мислите ви за дълго, плашат ви и карат да се страхувате от тъмнината. Замисляли ли сте се някога как страхът „засяда“ в нашия мозък? Учени от шведски университет изглежда имат отговора.
Прочетете още: Страх: 13 странни неизвестни фобии, които може да имате
виж повече
Сигнал: ТОВА отровно растение вкара млад мъж в болница
Google разработва AI инструмент, за да помогне на журналистите в...
Изследването е проведено върху мишки от учени от университета в Линкьопинг и е публикувано в списание „Molecular Psychiatry“. Според публикацията идентифициран биологичен механизъм може да е ключът към страха да ни съпътства толкова дълго.
Преди това трябва да поставим страха в чиста чиния и да приемем публично: това е важно. Именно благодарение на това чувство успяваме да избягаме от обстоятелства, които могат да застрашат живота ни.
Но повече от това той става неприятен. Тогава страхът се превръща в пречка да живеем нормално, както в ситуации на изключително безпокойство или стрес посттравматичен, каращ хората да имат преувеличени реакции по време на стрес или когато някакъв отключващ фактор активира памет за страх.
Когато преминем през ситуация, която ни кара да се страхуваме, някои региони в нашата мозък са активирани. Първата от тях е амигдалата, заедно с префронталната кора, области, които работят в емоционалната регулация.
За целите на изследването изследователите са изследвали протеин, наречен PRDM2, който потиска експресията на много гени. И точно там може да живее отговорът на това как страхът се забива в мозъка ни.
Преди да продължим, имаме нужда от контекст: учените вече са открили, че нивата на този протеин са по-малко при хора с алкохолна зависимост, което също води до преувеличени реакции в ситуации на стрес. Тъй като е обичайно злоупотребата с вещества и тревожността да вървят ръка за ръка, изследователите подозираха, че механизмът е подобен и има обща връзка.
За да продължат новите спомени, те трябва да бъдат стабилизирани и запазени като дългосрочни спомени в мозъка ни. В това проучване учените изследват ефектите от намалените нива на PRDM2 върху начина, по който спомените за страх преминават през този процес.
Според Естел Барбие, един от изследователите, провели изследването и професор в Университета на Линчопинг, повишената активност в мрежата между префронталния кортекс и амигдалата също повишава отговора на страх.
„Ние показваме, че регулираният надолу PRDM2 увеличава консолидацията на спомените, свързани със страха“, обясни той.
В допълнение, изследователите също идентифицираха гените, които са засегнати, когато нивата на PRDM2 са намалени. И така, резултатът от повишената активност на нервните клетки, които свързват фронталните лобове и амигдалата, беше доказан.
Ако увеличаването на протеина предизвиква повече реакции на страх, би ли било правилно да го увеличим, за да ни направи по-малко чувствителни към травми? Не точно.
Барбие заяви, че все още нямаме биологични начини за увеличаване на PRDM2. „Този механизъм обаче е само част от обяснението защо хората са по-уязвими към състояния, свързани с безпокойство“, завърши той.
Досега учените от шведския университет са успели да заключат, че някои хора може да са предразположени към развитие на патологични страхове. Освен това все още трябва да се направят още изследвания.
Завършва социална комуникация във Федералния университет на Гояс. Страстен към дигиталните медии, поп културата, технологиите, политиката и психоанализата.
