Разположен край югоизточното крайбрежие на Китай, Тайван или Формоза, е малък остров в Тихия океан. Той е един от най-големите икономически центрове в Азия и един от технологичните лидери в света.
От 1949 г. Тайван има несигурен политически статут. Всичко започна с края на Втората световна война през 1945 г., която в крайна сметка доведе до гражданска война в континентален Китай. От една страна беше Националистическа партия, Куоминтаг, воден от Чан Кай-Шек, а от друга, на комунистическа партия, с лидер Мао Дзе Тун.
виж повече
Деветата икономика на планетата, Бразилия има малцинство от граждани с...
Учените използват технология, за да разкрият тайни в древноегипетското изкуство...
Националистите, които бяха на власт в Китай от 1927 г., в крайна сметка бяха победени. Когато Мао Цзедун е на власт, Чан Кай-Шек и около 2 милиона китайци отиват в Тайван в търсене на убежище.
По това време Тайван наскоро беше върнат на Китай след период на японско господство, който започна през 1895 г., с края на Първата китайско-японска война, и завършва през 1945 г., с края на Втората световна война Свят.
На острова, с подкрепата на Съединените щати, Чан Кай Ши установява ново правителство, независимо от комунистическия режим в континентален Китай: Националистически Китай. Разделението засилва напрегнатия климат на международната геополитика по това време, белязан от Студената война и противопоставянето между Съединените щати и тяхната капиталистическа система със Съветския съюз и социализма.
Политическата враждебност е още по-очевидна, когато Китайска народна република Мао Цзедун се присъединява към СССР през 1950 г., отношения, които продължават до 1960 г. През 1954 г., след бомбардировка на Тайванския пролив от Китайската народна република, Тайван и Съединените щати подписват споразумение за взаимна отбрана.
С американската икономическа подкрепа Тайван има изключителен растеж. Наред с Южна Корея, Хонконг и Сингапур, тогавашният националистически Китай е част от първата група на азиатските тигри. Развитието рефлектира върху населението, което има стандарт на живот, подобен на този в страни като САЩ, Япония и др.
От 1970 г. нататък сценарият се променя към Тайван. През 1971 г. Тайван е заменен от Китайската народна република в Обединените нации (ООН), което е отражение на отварянето и подобряването на отношенията между континентален Китай и Запада. През 1979 г. САЩ възобновиха дипломатическите си отношения с Китай и преместиха посолството си от Тайпе, столицата на Тайван, в Пекин. Това слага край на договора за отбрана, който имаха с острова. Икономическата и военната подкрепа обаче продължава.
Въпреки че имаше по-добро качество на живот от континентален Китай, Тайван също не беше под демократично управление. Чан Кай-Шек управлява острова под диктаторски военен режим, който няма да приключи дори със смъртта му през 1975 г., тъй като Националистическата партия остава на власт.
През 1988 г. е избран Лий Тенг-Хуи, първият роден президент на Тайван. Свободните и демократични избори идват през 90-те години. Въпреки това едва през 2000 г. е избран първият ненационалистичен лидер на страната – Чън Шуй-Биан от Прогресивната демократическа партия (PDP).
Изборът на Чън Шуй-Биан започна да предизвиква дискусии относно статута на Тайван, тъй като PDP има позиция, благоприятна за независимостта на острова – позиция, която дори го накара да бъде преизбран 2004.
В момента Тайван има собствено правителство, национална валута, въоръжени сили и независими институции. Островът успя да запази такава автономия чрез политиката „Една държава, две системи“, приета от Китай през 80-те години на миналия век и който също е приет в Хонконг и Макао, специални административни региони на държава.
Днес Тайван нарича себе си Република Китай и се смята от мнозина за суверенна държава. Нарича се още автономен остров и отцепнала се територия.
Китай и по-голямата част от международната общност обаче не виждат острова по този начин. За тях Тайван е китайска провинция – бунтовническа, тъй като движението за независимост е много силно на територията.
Поради това Тайван има трудности при установяването на дипломатически отношения с други страни. Подобна позиция крие риск от обтегнати отношения с Китай, една от най-големите икономически сили важни части от световната геополитика, тъй като страната заявява, че една нация не може да има отношения с Китай и Тайван, а само един от тях.
След като беше оттеглен от ООН, Тайван направи последователни опити да се присъедини отново към международната институция, което винаги засилваше напрежението с Китай. През 2005 г. страната дори одобри в парламента закон срещу отцепването, който разрешава използването на сила срещу острова, ако територията обяви независимост.
Бъдещето на Тайван все още е несигурно. За сегашния президент на острова Цай Инг-Уен от PDP Тайван няма да приеме никакво споразумение от Китай, което би могло да унищожи суверенитета и демокрацията на територията. Все пак, въпреки силата на движението за независимост на острова, националистическата партия, която симпатизира на Пекин и следователно с идеята за обединение набира сила през последните години Избори.