Това е основният източник на енергия в света днес. Това се дължи главно на лекотата на транспортиране и ниската степен на загуба на енергия по време на преобразуването.
Водноелектрическите централи са най-разпространените места за производство на електроенергия. Около 20% от световното електричество се произвежда в тези централи. Въпреки това, това може да се направи и във вятърни, слънчеви, термоелектрически, атомни електроцентрали и др.
Производство на електроенергия възниква от електрическия потенциал на две точки на проводник, който генерира електрически ток. С други думи, това е способността на електрическия ток да извършва работа.
Процесът на производство на електроенергия във водноелектрически централи, например, се осъществява по следния процес: силата на водите, на реките, се използва за генериране на механична енергия, която от своя страна се трансформира в енергия електрически.
За да достигне електрическата енергия до крайните потребители (фирми, домове, училища и др.), енергията следва следния път:
Първоначално процесът започва в генераторната централа (хидроелектрическа, вятърна или друга), след това отива към генератора, по-късно подемна подстанция, далекопроводи, понижаваща подстанция, трансформатор, осветителни стълбове, разпределение до достигане на краен клиент.
Има няколко вида електрическа енергия и някои могат да издържат вечно, но други се нуждаят от ограничени ресурси. Това са добре познатите възобновяеми и невъзобновяеми източници.
Източниците, които се възобновяват в природата и следователно не причиняват екологични проблеми и не изтичат, са т.нар. възобновяеми източници. те ли са:
Източниците, които причиняват редица екологични проблеми, ако не се консумират по рационален начин, са т.нар невъзобновяеми източници. те ли са:
Днешното общество зависи изключително от електричеството за различни задачи. Светът на работата – селското стопанство, промишлеността, услугите, търговията, свободното време, за ефективното си функциониране се нуждае от този вид енергия, за да изпълнява своите рутинни задачи.
Той е от основно значение, защото може да се преобразува за генериране на светлина, енергия за задвижване на двигатели, поддържане на храни в хладилници и фризери, въздух климатизация, горещ душ и пускане на различни електрически и електронни продукти, които имаме у дома (компютър, хладилник, микровълнова печка, душ, и т.н.).
В Бразилия почти 90% от енергията се произвежда във водноелектрически централи, с най-голямата водноелектрическа централа в Бразилия е електроцентралата Itaipu, двунационална електроцентрала, тъй като се намира на река Парана, на границата между Бразилия и Парагвай.
След Китай и Русия Бразилия има третия по големина хидравличен потенциал на планетата (големи реки). Като се има предвид това, бразилското правителство възнамерява да инвестира в изграждането на повече водноелектрически централи.
1. Хидроелектрическа централа Itaipu, на река Парана – Капацитет: 14 000 MW;
2. Водноелектрическа централа Tucuruí, река Токантинс – Капацитет: 8 370 MW;
3. Водноелектрическа централа Ilha Solteira, на река Парана – Капацитет: 3 444 MW;
4. Хидроелектрическа централа Xingó, на река São Francisco – Капацитет: 3 162 MW;
5. Водноелектрическа централа Foz Do Areia, на река Игуасу – Капацитет: 2 511 MW;
6. Водноелектрическа централа Paulo Afonso, на река São Francisco – Капацитет: 2462 MW;
7. Хидроелектрическа централа Itumbiara, на река Paranaíba – Капацитет: 2 082 MW;
8. Водноелектрическа централа Teles Pires, на река Teles Pires – Капацитет: 1820 MW;
9. Хидроелектрическа централа São Simão, на река Паранаиба – Капацитет: 1710 MW;
10. Хидроелектрическа централа Jupiá, на река Парана – Капацитет: 1551 MW.
