Консолидацията на трудовото законодателство (CLT) установява минимално ограничение от 2 часа на ден за извънреден труд. Въпреки това е обичайно в частната сфера да има часове извънреден труд, които надхвърлят ограничението, но които се извършват по споразумение с работника. Така или иначе работният ден трябва да остане 8 часа на ден или 44 часа седмично. Следователно всяко постоянство в рамките на работни дейности, по-дълго от това ограничение, се счита за извънреден труд.
Прочетете още: Разберете кои са сериозните заболявания, които дават право на Benefit of Continued Benefit.
виж повече
Астрология и гений: ТОВА са 4-те най-блестящи знака на...
iPhone, които не успяха: 5 стартирания, отхвърлени от обществеността!
В допълнение, заслужава да се отбележи, че всяка компания се справя с извънредния труд по различен начин, по отношение на възнаграждението на работника. Така много плащат за всеки допълнителен период на работа, докато други предлагат отпуск за извънреден труд. Работниците обаче не винаги се интересуват от удължаване на работното си натоварване, а се страхуват
Възможен е отказ в зависимост от причината за искане на извънреден труд, която също варира в зависимост от вида на работата. По този начин, когато извънредният труд не е конфигуриран поради сериозна и неотложна причина, работникът може да откаже да го направи.
В края на краищата, това е, което CLT казва в член 501, когато дефинира термина „спешна услуга“. Според законодателството това означава „всяко неизбежно събитие, свързано с волята на работодателя и за осъществяването на което то не е настъпило пряко или косвено“.
Например дежурен лекар, който трябваше да помогне на пациент по спешност, точно когато се канеше да си тръгне. Или механик във фабрика, която има повреда на машината в последния момент, също ще трябва да остане след работно време. Това е така, защото когато отказът причинява щети или загуби на компанията, съществува възможност за отказ, както е предвидено в договора.
Освен това си струва да се отбележи, че не всички работи, извършвани извън работното ви време, са конфигурирани като извънреден труд. Например изпращане на съобщения до колеги и мениджъри за работен проблем, стига да не са имейли и срещи.
Периодите на пътуване до и от работа също не се вземат предвид, в допълнение към минутите на толерантност, които варират в зависимост от компанията. Право на работника обаче е и да се противопостави на искането за извънреден труд, когато има възможност друг служител да изпълнява функцията и ситуацията не е спешна.