Дейности по „Великденското зайче“

Текст: Великденският заек
(Рут Роча)

Вивиньо беше зайче. Бяло, кръгло, пухкаво.
Всеки ден Вивиньо ходел на училище с братята си.
Научих се да скачам, научих се да тичам ...
Научих най-доброто зеле за ядене.

Зайчетата растяха,

дошъл е моментът за избор на професия.

Братята Вийньо вече бяха решили:
- Ще бъда великденски заек като баща ми.
- Ще бъда великденски заек, като дядо ми.
- Ще бъда великденски заек като прадядо ми.
И всички искаха да бъдат великденски зайчета,

като пра-пра-дядо, пра-пра-дядо, като всички баби и дядовци.
Само Вивиньо не каза нищо.

Родителите попитаха, братята попитаха:
- А ти Вивиньо, а ти?
- Ами - каза Вивиньо - не знам какъв искам да бъда.
Но знам какво не искам: Да бъда великденско зайче.

Бащата на Вивиньо се стресна, майка му беше скандализирана и припадна:
- OOOOOHHHHH !!!

Вивиньо намери много приятели:
Колибри Флориндо, пеперудата Жулиета и пчелата Мелинда.

- Къде сте виждали заек да си играе с пчела?
- казаха братята на Вивиньо.
Родителите на Вивиньо бяха раздразнени:
- Заекът трябва да има професия.
Къде ще спрем това скитничество?

- Не се притеснявай - каза Вивиньо

- Уча страхотна професия.
„Само ако се научи да лети“, казаха родителите на Вивиньо.
„Само ако се научи да си тананика“, дразнеха го братята на Вивиньо.

Вивиньо се усмихна и си тръгна, подскачайки, подскачайки

да се срещнеш с приятелите си.
Времето мина. Великден идваше.
Папа и мама заек отидоха да купят яйцата, за да ги разпространят.
Но фабриките имаха много поръчки.

Нямаше повече яйца за продажба.

Навсякъде отговорът беше един и същ:
- Всички продадени. Нямаме нищо друго ...
Двойката Коелю отиде на всичко, което беше направено в гората.
От г-н Antão, от г-н João, от г-н Simão, от г-н Veloso, от г-н Matoso,
Г-н Cardoso, г-н Tonio, г-н Petrônio, г-н Sinfrônio.
Но отговорът винаги беше един и същ:
- Всичко продадено, господин Коелю, всичко продадено ...

Двамата се върнаха у дома обезсърчени.
- О хайде. Това никога не се е случило ...
- Не можем да заслепим децата ...
- Но ние сме били във всички фабрики. Няма начин, не ...

Братята на зайчето бяха тъжни:
- Първото ни разпределение... О, каква тъга в сърцето ми! ...

Вивиньо пристигаше с Мелинда.
- Защо не си направим яйцата сами?
- Просто не знаем.

Великденски заек знае как да разпределя яйца. Не мога да го направя!

- Е, знам - каза Вивиньо - знам.
- Той знае ли? - каза Отец?
"Той каза, че знае", казаха братята.
"Той знае, знае", каза майка й.
- И как научихте? - попитаха всички.
- С моите приятели. Не казах ли, че се уча на занаят?
Е, научих как да премахвам прашеца от цветята с Джулиета и Флориндо.
А Мелинда е най-големият пекар в света. Научи ме да правя всичко сладко ...

Семейната къща на Коелю се превърна в истинска фабрика.
Всички помогнаха: заекът татко, заекът мама и зайчетата ...
и малките приятели също: цъфтящи колибри, пеперудата Джулиета и пчелата Мелинда, най-голямата сладкарница в света.
И именно Вивиньо командваше работата.
И когато дойде Великден, всички бяха готови.
Яйчните кошници бяха готови.

И родителите на Вивиньо бяха щастливи.
Живата майка каза:
- Сега синът ни има професия.
И бащата на Вивиньо каза:
- Всеки трябва да следва своето призвание ...

По-долу са някои дейности за текста: