А динамит Това е взривно устройство, съставено от нитроглицерин и абсорбиращи вещества. Нитроглицеринът е нестабилен материал и е чувствителен към триене или повишаване на температурата, което го кара да експлодира.
По този начин динамитът присъства много в анимационни филми, като Road Runner, но е изключително опасен и не трябва да се използва за комедия.
виж повече
Астрология и гений: ТОВА са 4-те най-блестящи знака на...
iPhone, които не успяха: 5 стартирания, отхвърлени от обществеността!
Въпреки че се появява дори в детски рисунки, много хора не знаят произхода на динамита. За да научите повече, разгледайте който е изобретил динамита!
Началото на създаването на динамита се случи през 1846 г. с химика Италиански Асканио Собреро. В своята лаборатория той свързва глицерол, азотна киселина и сярна киселина, което води до нитроглицерин. Нитроглицеринът обаче беше изключително нестабилен и лесно експлодираше.
Алфред Нобелтой беше този, който създаде по-стабилен експлозив от смес от нитроглицерин и диатомит. Той беше първият мащабен производител на материала, но поради вече споменатите проблеми, неговата фабрика избухна, причинявайки смъртта на брат му Емил Нобел и четирима други мъже през 1864 г.
Поради тази причина Алфред се посвещава на откриването на безопасното манипулиране на нитроглицерина. След това, през 1867 г., той има идеята да смеси материала с друг абсорбент: силициев диоксид.
По този начин, за да се взриви динамита, беше необходимо да се включи детонатор, също изобретен от Алфред Нобел. Детонаторът се изработва с фитил, дървено дюбелче и барут. Така само с ударната вълна, освободена от детонацията, се задейства динамитът.
През 1867 г. Нобел получава патент за динамит, но продължава да извършва изследвания. Още през 1876 г. ученият патентова гелигнит, гел, състоящ се от нитроглицерин, целулоза и други желатинови вещества.
Гелигнитът от своя страна, освен че е по-стабилен от оригиналния динамит със силициев диоксид, се оказва и по-мощен, освен че не се разтваря във вода.
Прочетете също:
