Алекс Биърд е учител в Южен Лондон. Измъчен от стагнацията на професията, той започва да търси алтернативни идеи за работата си.
С оглед на това той пътува до повече от 20 страни, посещава училища и подобрява иновативни инструменти и методи за претендентУчение на 21 век.
виж повече
Програмата „Atlânticas“ отвежда чернокожи, местни и киломбола жени до...
Потвърдено: Samsung наистина произвежда сгъваеми екрани за...
Книгата Естествено родени учащи е резултат от това пътуване. В него Биърд съчетава известни примери и отразява основните проблеми, пред които ще се изправи сферата на образованието през следващите десетилетия.
„Креативността, способността за решаване на проблеми и значението на учителите са големите предизвикателства за училищата. И всичко това насред голямото неизвестно как да се справим с новите технологии и изкуствения интелект”, подчерта той.
Вижте по-долу позицията на лондонския професор в интервю за BBC News Mundo, по случай Фестивала на сеното, в Картахена, Колумбия.
Когато преподава в училище в южен Лондон, на Kent Road, Алекс Биърд забелязва, че е направил грешката да възприеме остарели методи в процеса на преподаване, като това е първата от тях.
„Осъзнах, че прилагам методите, които Сократ е използвал на агората преди около 2000 години, за да обучавам деца, които са имали мобилни телефони и са живели в бъдещето“, каза той.
Второто предизвикателство се занимава с фокуса, който сферата на образованието трябва да даде по отношение на бъдещето. Така учителят в класната стая учи децата как да преминат тест.
Учителите имат нужда от автономия и професионализъм. Те не могат да бъдат обвинявани, че обучават младите хора да се представят под очакванията.
„Вярвам, че трябва да превърнем учителя в един от най-важните хора в обществото. Защото в крайна сметка те са тези, които ще оформят нашата креативност, нашата социална сплотеност, които ще положат основите, които водят до създаването на силна и устойчива икономика“, подчерта Алекс Биърд.
В обобщение Алекс Биърд твърди, че децата се нуждаят от три неща. „Първото е да се научим да мислим, но по начин, който е в съответствие с предизвикателствата на бъдещето“. Тук идва критичността и ролята, която се стремят да играят в света.
„Второто е да се научите как да действате, но преди всичко как да бъдете креативни хора“. Изправени пред множество предизвикателства, като екологични и социални, е необходимо те да развият креативност и да се научат да работят с помощта на новите технологии.
„И третото е да приложим тази креативност в решаването на проблемите, които съвременният свят представя“. Това, за да се грижат за себе си и близките си, като основно работят върху емоционалната интелигентност и емпатията.
В книгата естествено родени учащи се обсъжда ролята на образованието като помагаме да търсим „смисъла на нещата, които правим“.
По този начин някои неща са променили начина, по който разбираме образованието, това чрез изследвания, проведени от психологията, ранното развитие и дори неврологията.
Изправени пред това, когнитивните учени стигнаха до извода, че съществува йерархия от преживявания, чиито резултати водят до учене.
Настояването за повторение и запаметяване предизвиква емоционална реакция, „т.е. карат те да се чувстваш развълнуван, тъжен, объркан и така нататък - можете да запазите повече знания, отколкото чрез „decoreba“, подчерта той.
О чувство за преподаване може да е свързано с изпълнението на работа и професия, която той иска да следва, но за Биърд това е много ограничен поглед върху ученето.
„Нещо може да има много смисъл за вас, защото е нещо, което обичате да правите. Има значение за теб като човек.“
Така че, ако харесвате музика, математика, езици и започнете да изучавате нещата, които обичате, те имат значение за вас, поради вашата идентичност и начин на изразяване.
Една от причините професорът от Лондон да реши да направи пътуването е размисълът му върху овладяването на новите технологии, социалните мрежи и появата на голяма информация (анализ на обеми данни от използване на интернет) във всички области.
Намерението беше да се разбере как новите технологии и изкуственият интелект могат да се прилагат в преподаването. Неслучайно първата дестинация беше Силиконовата долина.
„Там за първи път видях робот учител. И това не беше андроид пред класната стая: това всъщност беше софтуер с изкуствен интелект в среда за обучение в Интернет”, коментира той.
Имаше лаборатория с учител и около десет петгодишни деца пред компютър със слушалки.
По същия начин, по който програмата помогна на учениците, тя също можеше да възприема силните и слабите страни на всеки един от тях, като автоматично адаптира уроците. Накрая той измислял персонализирана учебна програма и я предавал на учителите.
„Друг пример: през 2013 г. проучване на Oxford Martin School разкри, че 700 професии могат да бъдат заменени от роботи в бъдеще, но нито една от тях Професиите, свързани с преподаването – например начално училище, предучилищна възраст, гимназия и дори учител в колеж – бяха с дните преброени. И е истина. Това се случва, защото преподаването определено е човешки процес”, подчерта професорът.
Дори да съществува изкуствен интелект или роботи, в образованието липсва човешко взаимодействие. Хората учат естествено, но са родени да учат в обществото. В бъдеще ще има много технологични разработки, но те ще бъдат интегрирани от учителите.
Рискът е, че изкуственият интелект е по-добър от най-лошите учители в някои части на света. Освен това възниква въпросът, че изкуственият интелект е евтин, дори и да не превъзхожда образованието, което един учител може да предложи.
Въпреки това, както заявява Бърд, това е песимистичен поглед към бъдещето. Същественото е да се инвестира в учители, в тяхното обучение, което да доведе до специализирани професионалисти, способни да работят с технологични инструменти.
„Вярвам, преди всичко в това преподаването ще бъде най-важната работа на 21 век. Живеем в епоха, в която ресурсите на Земята се изчерпват, оставаме без нищо”, подчерта той.
Следователно единственото нещо, което е неограничено, е човешката интелигентност, изобретателност и умения за решаване на проблеми. Учителите обаче са тези, които насърчават този човешки потенциал, така че това ще бъде най-важната работа на века.
„В моя идеален свят бих обучавал учителите по същия начин като лекарите. Тоест учителите ще завършат университета и след това три години ще съчетават преподаването със знанията на други, по-опитни учители“, обясни той.
По този начин професорите не само ще повтарят наученото в университета, но ще доразвият работата заедно с друг преподавател, подобрявайки знанията си.
О най-голямото образователно предизвикателство в Латинска Америка е неравенството, сравнявайки най-високото с най-ниското ниво. Това неравенство, което е още по-ясно между градските центрове и селските райони, трябва да получи цялостно и спешно внимание.
Друго потенциално предизвикателство е демократизиране на достъпа до образование е качествено образование.
И накрая, третата и най-критична точка са учителите. „Трябва да решим проблемите с обучението, но не само с обучението, с популяризирането на професията, за да не сменят класната стая за по-добре платени работни места“, предупреди той.
Друго от предизвикателствата, пред които е изправена Латинска Америка, е трудността или почти невъзможността на населението на някои региони да има достъп до градските центрове.
С оглед на това трябва да се създадат нови модели, за да могат децата и младежите да се обучават качествено на места, където учителят не може да достигне.
„И примерът на ханска академия той е много добър, защото успява да използва правилно новите технологии за създаване на проекти дистанционно обучение, които работят много добре и могат да допринесат за доброто представяне на учениците”, коментира.
„Вървим към общество, което споделя идеите си, базирано на неограничен източник на знания“, коментира той.
За учителя един от най-големите проблеми на сегашната образователна система е да осигури непрекъсната конкуренция между учениците. Тази практика създава затворена среда, с малко креативност и липса на сътрудничество, елементи, които трябва да бъдат основни за света.
Ние предвиждаме предизвикателства, които могат да бъдат преодолени само чрез сътрудничество и човешко въображение. Следователно е необходимо да има професионалисти, способни да развият колективна интелигентност в допълнение към индивидуалната интелигентност.
„Има няколко много сериозни проучвания, които демонстрират ефективността на отворените системи, където се насърчава креативността, където се генерират повече идеи. И на това ни учи самата природа: докато едно животно расте, то успява да бъде много по-ефективно, когато става въпрос за осъзнаване и насочване на енергията, от която се нуждае, за да оцелее“, каза той.
*С информация от BBC News Mundo
Прочетете също: MEC публикува текст с нови насоки за обучение на учители
