Основаното на работниците революционно правителство беше – и все още е – мечтата на прогресивните работници през цялата история. Защото този идеал беше постигнат, макар и за кратко, във Франция. Това е Парижката комуна.
виж повече
Учените използват технология, за да разкрият тайни в древноегипетското изкуство...
Археолозите откриват зашеметяващи гробници от бронзовата епоха в...
Парижката комуна започва с парижката пролетарска революция и представлява първия опит за създаване и прилагане на социалистическо правителство. Наричани „комунари“, парижките революционери завзеха властта в народно въстание със спонтанен и органичен характер, насочено към социализма.
Обхваща периода между 18 март и 28 май 1871 г. и има силно марксистко влияние и други леви течения. През тези четиридесет дни той замени републиканското правителство чрез актове, характеризиращи се с принципите на Първия интернационал на работниците на масите и революционните групи, в допълнение към самоуправлението.
С края на войната между Франция и Прусия и последвалата капитулация на Наполеон III ситуацията в Париж става практически неустойчива. От този момент нататък е създадена Третата република, която продължава от 1870 до 1940 г., с Адолф Тиер начело в продължение на седем години. Заобиколен от прусаците, градът живее в постоянно напрежение, дискомфорт и бунт.
Въпреки че депутатите-роялисти подкрепиха капитулацията, дребната буржоазия и пролетариите не бяха съгласни. Политическият натиск предизвиква избухването на народно въстание през март 1871 г., чиято основна последица е свалянето на републиканското правителство. Подкрепени от Националната гвардия, те прогониха лоялните сили.
Там започва Парижката комуна, правителство, ръководено от якобинци и социалисти. Създадена е на 26 март чрез демократични избори от около деветдесет членове, много от които принадлежат към Първия работнически интернационал. Властта ще бъде централизирана от гвардията, администрацията от чиновници, а фабриките от работници.
Основният идеал на Парижката комуна беше да насърчава подобряването на условията на живот и труд за работническата класа и работниците с ниски доходи. Следователно мерките му имаха за цел да отговорят на желанието на тези класове.
Буржоазното правителство беше свалено от власт от Парижката комуна и очевидно те нямаше да седят мирни. Затова те организираха реакция срещу революционерите, подкрепени от силен полицейски и военен апарат.
С това лидерите и членовете на Комуната са арестувани или екзекутирани, насърчавайки възобновяването на властта от буржоазията на 28 май 1871 г. Първият опит на социалистическо и революционно правителство, съставено от работници, беше към своя край.
Първият революционен опит е в Париж, но други френски градове успяват да структурират работнически правителства, макар и за кратък период от време. Като пример можем да посочим градовете Тулуза, Марсилия и Лион.
