думата място има няколко Значения, които варират в зависимост от възприетата перспектива или област.
Полисемичен по природа, т.е. с много значения, терминът се тълкува в множество области на знанието.
виж повече
Неравенство: IBGE разкрива 10-те най-лоши състояния за...
Израел е 4-тата най-силна военна сила в света; проверете класирането
Едно от първите определения е направено от Аристотел, в своя труд Физика, като определя мястото като граница на тялото.
Няколко века по-късно, Декарт се опита да задълбочи концепцията на Аристотел, като твърди, че мястото може да бъде обозначено и чрез препращане към опозицията между други тела. Освен това La Blache и Sauer го използват по не много подробен начин и за свързване на региона.
Въпреки че е бил използван преди, той е бил само с Хуманистична география, след 1970 г., че на мястото започна да се разглежда като ключова концепция.
От тази гледна точка, както и от другите концепции, тази за мястото трябваше да се изправи пред промени във времето, чрез податливите географски теоретични течения.
Първоначално той е бил използван като ориентир за местоположение, а по-късно е контекстуализиран като съществена категория за анализ на дисциплината.
Това се случи чрез развитието на изследванията по хуманистична география, в които авторите има по-детайлен поглед върху отношенията на субекта с мястото, проникнат от преживяванията на ежедневно.
О значението на думата място в географията може да бъде изцяло свързано с неговата етимология.
Произхождащ от латинския термин локалис, от locus, терминът означава заето пространство, местоположение и позиция. Освен това може да представлява град, местност, регион и държава. Може също да се отнася до възможност, възможност и време.
Мястото обаче се анализира като локус на субекта, който го изгражда, конституирайки го чрез отношение към света и социалния колектив.
Има и грижа за критичната география при вписването на мястото и субекта в глобализирания свят.
Едуард Релф, Дейвид Ловентал, И-Фу Туан и Ан Бътимър са автори на хуманистичното течение.
Хуманистичните автори очертават мястото, във феноменологична нагласа, като интимна концепция за опита, изживян в пространство, тоест би било резултат от субективните фактори на индивида, преживяни чрез материална база и връзката с други предмети.
Пространството би било по-абстрактно понятие и мястото би имало конкретна стойност. Следователно, колкото по-дълго човек живее на дадено място, толкова по-големи са опитът и привързаността. Накратко, опитът оформя местата.
Друго течение в географията е критиката. Сред основните му представители днес са британските географи Дейвид Харви и Дорийн Маси. В Бразилия основна представителна фигура е географът Милтън Сантос.
Получавайки влияния от глобализацията, анализите проникват в отношенията между локално/глобално.
Тези автори предвиждат алтернативен анализ, който проверява места като нас в глобалните социални, икономически и политически мрежови взаимодействия.
Може би се интересувате и от: