Джон Дюи беше американски философ и педагог, който помогна за основаването на прагматизма, философска школа на мисълта, популярна в началото на 20 век.
Той също така допринесе за прогресивното движение в образованието, силно вярвайки, че най-доброто образование включва „учене чрез правене“.
виж повече
Открийте биографията на Магда Соарес и нейните основни произведения
Коя беше Еми Пиклер? Открийте неговата история и методология
Джон Дюи е роден на 20 октомври 1859 г. в Бърлингтън, Върмонт. Той беше третото от четирите деца, родени от Арчибалд Дюи и Лусина Артемизия Рич. Баща му беше местен търговец, който обичаше литературата. Майка му притежаваше строго морално чувство, основано на вярата й в Калвинизъм.
Той научи за други култури, като наблюдаваше ирландски и френско-канадски селища близо до дома си. Като дете той работи като разносвач на вестници и в склад за дървен материал. Докато посещава баща си, който служи в армията на Вирджиния, той вижда ужаса на Гражданската война в САЩ (1861-1865) от първа ръка.
Без да знае каква кариера да преследва, Дюи обмисля кариера като професор. След като прекарва известно време в търсене на работа, братовчед му, директор на семинария (място, където се обучават свещеници) в Пенсилвания, му намира работа като учител. Служи там две години.
Дюи четеше за философия в свободното си време. Когато братовчед му напусна, Дюи в крайна сметка загуби работата си. Той се завръща във Върмонт, за да стане единствен учител в частно училище.
Джон Дюи завършва университета във Върмонт и прекарва три години като гимназиален учител в Ойл Сити, Пенсилвания. След това прекарва една година в обучение при Г. Стенли Хол в университета Джон Хопкинс в първата психологическа лаборатория в Америка.
След като завършва докторската си степен в Джон Хопкинс, Дюи продължава да преподава в Мичиганския университет в продължение на почти десетилетие. През 1894 г. Дюи приема позицията председател на катедрата по философия, психология и педагогика в Чикагския университет.
Именно в Чикагския университет Дюи започва да формализира възгледите, които допринесоха толкова силно за школата на мисълта, известна като прагматизъм.
В крайна сметка Дюи напуска Чикагския университет и става професор по философия в Колумбийския университет от 1904 г. до пенсионирането си през 1930 г. През 1905 г. той става президент на Американската асоциация на психологите.
Той е един от първите, които предупреждават за опасностите от идването на власт на Адолф Хитлер (1889-1945) в Германия и японската заплаха в Далечния изток. Умира на 1 юни 1952 г.
Основната точка, защитавана от прагматизма, е, че стойността, истината или значението на една идея се крие в нейните практически последствия. Дюи също помогна за създаването на няколко педагогически учебни лаборатории в Чикагския университет, където можеше директно да прилага своите педагогически теории.
Работата на Дюи има жизненоважно влияние върху психологията, образованието и философията. Често е смятан за един от най-великите мислители на 20 век. Неговият акцент върху прогресивното образование допринесе значително за използването на експериментиране, а не на авторитарен подход към образованието.
Дюи е публикувал над 1000 книги, есета и статии по широк кръг от теми, включително образование, изкуства, природа, философия, религия, култура, етика и демокрация в хода на кариерата си.
Дюи твърдо вярваше, че образованието не трябва да се състои само в това учителите да карат учениците да научават ирационални факти, които скоро биха забравили.
Той се застъпи за това, че начинът на учене трябва да бъде пътуване на преживявания, надграждащи се един върху друг, създавайки нови преживявания. Дюи също чувства, че училищата се опитват да създадат свят, отделен от живота на учениците.
Училищните дейности и житейският опит на учениците трябва да бъдат свързани. Ако това не беше направено, истинското обучение би било невъзможно.
Откъсването на учениците от техните психологически връзки, тоест от обществото и семейството, би направило учебните им пътувания по-малко смислени и по този начин би направило ученето по-малко запомнящо се. По същия начин училищата също трябваше да подготвят учениците за живота в обществото.
Хората никога не са използвали напълно силите, които притежават, за да насърчават доброто, защото очакват някаква външна сила да свърши работата, за която са отговорни.
Уча? Разбира се, но първо живейте и се учете за цял живот, в живота.
Мислим само когато сме изправени пред проблем.
Образованието е социален процес, то е развитие. Това не е подготовка за живота, това е самият живот.
Искането за свобода е искане за власт.
Най-дълбокият подтик в човешката природа е желанието да бъдеш важен.
