Детството е решаваща фаза в живота ни, която оформя кои ще станем като възрастни. Не всеки обаче има късмета да има щастливо и стабилно детство.
Някои от нас израстват като "изгубено дете“, без любовта, подкрепата и напътствията, необходими за процъфтяване. За съжаление ефектите от този тип детство могат да продължат и в зряла възраст.зряла възраст, като ни въздейства по фини, но значими начини.
виж повече
САЩ одобряват първото перорално лекарство за следродилна депресия; знам повече
Открийте 13-те навика, които ви правят дебели и ви пречат да отслабнете
Ето някои признаци, че може да сте израснали като „изгубеното дете“ и как това може да ви се отразява точно сега.
Когато сме лишени от любов и грижа в детството, може да ни е трудно да се доверим на хората около нас. Тази липса на доверие може да ни накара да изградим емоционални стени, което затруднява формирането на здрави и трайни взаимоотношения.
Липсата на подкрепа и утвърждаване в детството може да остави дълбоки следи върху нашето самочувствие.
Ако постоянно сме били критикувани, пренебрегвани или омаловажавани, има вероятност да имаме негативна представа за себе си.
Това ниско самочувствие може да ни попречи да преследваме мечтите си и да достигнем пълния си потенциал.
Като „изгубено дете“ ние често търсим външно утвърждаване, за да запълним емоционалната празнота, която чувстваме вътре.
Ние търсим одобрение от другите и ставаме зависими от мнението на другите, за да се чувстваме ценени.
Това постоянно търсене на утвърждаване може да ни направи уязвими за манипулация и да ни попречи да развием здравословно самочувствие.
(Изображение: публичност)
Когато растем без ясни, здрави граници, можем да се борим да ги установим като възрастни.
Можем да се чувстваме виновни, че казваме „не“, позволявайки на другите да прокарат границите ни и да ни надвият.
Тази липса на налагане може да доведе до емоционално и физическо изтощение, увреждайки нашето здраве и благополучие.
Подобно на „изгубеното дете“, страхът от изоставяне може да ни преследва. Възможно е да ни е трудно да се доверим на хората да останат до нас, което ни кара да действаме по самоунищожителни начини, за да избегнем изоставянето.
Този страх може да навреди на нашите взаимоотношения и да ни попречи да създадем дълбоки, значими връзки.
Когато не се научим да се справяме с емоциите си в детството, може да бъде предизвикателство да се изправим срещу тях в живота на възрастните.
Можем да запушим чувства или да избухнем в изблици на гняв, без да знаем как да изразим емоциите си по здравословни начини. Може да навреди на взаимоотношенията ни и на психичното ни здраве.
Разпознаването на последиците от трудното детство е първата стъпка към изцелението и израстването като индивид. Изключително важно е да потърсите професионална помощ, като терапия, за да се справите с такива дълбоки проблеми.
С време и подходяща подкрепа е възможно да се преодолеят ефектите от a младенческа възраст като „изгубено дете“ и изградете пълноценен и смислен живот.
