От векове мистерията на образуването на планети той озадачава човечеството, предизвиквайки най-ярките умове от различни епохи.
Едва в края на 50-те години на миналия век, в разгара на Студената война, един съветски математик начерта пътя към новаторска теория, която въпреки първоначалния скептицизъм революционизира нашето разбиране за появата на телата небесен.
виж повече
Един от най-гениалните математици в историята ИЗБРА да умре от...
Професор, обучен от MIT, преподава математика на студенти в неравностойно положение, използвайки...
В миналото теориите за формирането на планетите се колебаеха между абсурда и спекулациите, но имаше основа на мисълта, която се стремеше да разгадае енигмата.
Небуларната хипотеза, предложена от Имануел Кант през 1755 г. и по-късно развита от Пиер-Симон Лаплас през 1796 г., предполага, че Слънчевата система е започнала като облак от газ и прах. Под Гравитационна сила, този облак се сви и нагорещи, създавайки нашето Слънце.
Смятало се, че планетите са възникнали от въртящ се диск от газ и прах около Слънцето. Точният процес на образуването му обаче остава енигма.
(Изображение: Shutterstock/репродукция)
Минаха десетилетия, а мистерията за планетарния произход остана. Въпреки това, в контекста на Студената война, съветски математик на име Виктор Сафронов, който е получил военно обучение по време на Втората световна война и отличен по физика и математика в Московския университет, той се очертава като водеща фигура детерминант.
Сафронов е вербуван от Ото Шмид в Съветската академия на науките. Шмид, поддръжник на небуларната хипотеза, имаше горещо желание да открие произхода на планетите. Той призна техническия талант на Виктор и го покани да изследва.
Математикът се потопи в сложни изчисления, базирани на статистика и уравнения на динамиката на флуидите. Изхождайки от предположението, че Слънчевата система е започнала като гравитационен колапс на облак от газ и прах, Сафронов оценява ефектите от безброй сблъсъци между частици в този диск.
С щателни изчисления и изводи той осъзна, че по време на тези сблъсъци малки частици се агрегират, растат като снежинки, докато станат планети.
Тази концепция, макар и смела, пасва идеално на космическите наблюдения и явления. По онова време обаче съветската научна общност гледаше скептично на теорията на Сафронов. Изчисленията му изглеждаха спекулативни и без солидни доказателства.
Въпреки първоначалното предизвикателство, през 1969 г., след десетилетие усилено проучване, Виктор Сафронов публикува своето изследване в скромна брошура, която се озовава в ръцете на НАСА.
Три години по-късно английската версия на неговата теория се появява на бял свят, отваряйки нови хоризонти в разбирането на произхода на планетите.
Днес наследството на Виктор Сафронов е доказателство за важността на постоянството и смелото мислене в стремежа към знание.
Неговото пътуване започна със скептицизъм и неизвестното, разкривайки фундаментална част от космоса и осветявайки пътя към бъдещи открития в необятната вселена.
