Изследователите открили, че „Мона Лиза” (1503) крие и други впечатляващи енигми в неговия състав, които така и не бяха идентифицирани.
Рентгенови и инфрачервени анализи са потвърдили, че Леонардо да Винчи е използвал рядък и нестабилен минерален компонент, за да подготви долния слой на емблематичната картина.
виж повече
НЕВЕРОЯТНО: Жена ражда, но не знае...
Motoboy използва мегафон, за да се обажда на клиенти, които не отговарят и...
Изследването мобилизира няколко експерти, за да извършат подробни изследвания на техниките на ренесансовия художник.
Затова разследващият екип е съставен от изследователи от музея Лувър, Центъра за изследване и реставрация на музеите на Франция, Европейската инсталация за синхротронно лъчение (ESRF) и Парижкият институт за химични изследвания (CNRS) Английски).
За да разберете процесите и съединенията, използвани от Да Винчи, изследователите превеждат рецепти и ръкописи на художника.
„Думите, използвани от Леонардо, са много различни от настоящата терминология и разликите между термините, използвани в живописта и химията“, каза изследователят Марин Кот, в
Въпреки това проучването потвърди две от основните характеристики на художника: неговият интерес към иновациите и експериментирането. Учените откриха минерално съединение, наречено плубонакрит, смес от масло и оловен оксид.
„Резултатите от изследването показват, че той е експериментирал с подготовката на дебели, непрозрачни слоеве почва“, обясни Виктор Гонзалес, един от изследователите на екипа.
Освен в картината „Мона Лиза“, минералният елемент присъства и в „Тайната вечеря“ (1495 г.), друга известна творба на да Винчи.
(Изображение: Wikimedia Commons/Репродукция)
За да идентифицират компонентите на рамката, учените са използвали техники за рентгенова микродифракция, спектроскопия инфрачервена с микро трансформация на Фурие и рентгенова дифракция с висока разделителна способност синхротрон.
По принцип те направиха микроскопски анализ на слоевете на картината и идентифицираха минералното съединение във фоновия слой.
(Изображение: репродукция/интернет)
а) Мона Лиза, от Леонардо да Винчи. б) Увеличаване на площта за вземане на проби, показваща подготвителния слой. Точното местоположение на пробата е обозначено с червена стрелка. W) Проба от боя, преди да бъде включена в смола. (Изображение: Gonzalez et al / Репродукция)
Любопитен момент от анализа е, че същият компонент вече е бил идентифициран в картината „Нощната стража” (1642), дело на Рембранд.
Двамата художници обаче принадлежат към различни художествени периоди, което озадачава учените как този елемент е използван в живописта.
Накрая резултатът предлага нови данни за художествените процеси на известния ренесансов художник. По същия начин данните служат като път към разбирането на еволюцията на художника във времето.
Пълното изследване на произведенията на Леонардо да Винчи и неговите експерименти беше публикувано през октомври в научното списание Вестник на Американското химическо дружество.