Дейност по тълкуване на текст, предложена на ученици в осмата или девета година от началното училище, с въпроси, базирани на текста „A Doida“
Тази дейност на португалски език е достъпна за изтегляне в редактируем шаблон на Word, готов за отпечатване в PDF, както и завършената дейност.
Изтеглете тази португалска дейност на адрес:
УЧИЛИЩЕ: ДАТА:
PROF: КЛАС:
ИМЕ:
Лудата живееше в къща в центъра на очуканата градина. И улицата се спускаше към потока, където момчетата се къпеха. (...) Трите момчета слезнаха рано сутринта, за да се изкъпят и да хванат птицата. Само с това намерение. Но беше хубаво да отидем до къщата на лудата жена и да я дразним. Майките казаха обратното: че е ужасно, малко грехове ще бъдат по-големи. Трябва да съжаляваме лудите хора, защото те не се радват на предимствата, с които ние, здравият разум, бяхме получили. (...) Беше объркващо известно, че лудата жена е била момиче като останалите в нейното отдалечено време (тя беше над 60 години и лудостта и възрастта заедно се грижеха за тялото й). Историята се разменяше с вариации, че тя е била сгодена за фермер, а сватбата е огромно парти; но в самата брачна нощ мъжът я беше отрекъл, Бог знае защо. Съпругът й стана страшно и я отблъсна в разгара на разправията; търкаляше се надолу по стълбите, чупеше кости и тряскаше. Двамата повече никога не са се виждали. Други казаха, че баща й, а не съпругът й, я е изгонил и обясниха, че една сутрин старецът е усетил различна горчивина в кафето си, този, който големи пари и струваше да умреш (...) Както и да е, големите хора не разказаха правилно историята и момчетата деформираха приказка. Известна от всички, тя се заключи в тази вила по пътя към потока и накрая загуби ума си. Преди това беше загубил всички връзки. Никой нямаше сърце да я посети. (...) Понякога стара чернокожа жена се впускаше с люлката и търпеливото си търпение в плен и там оставаше два или три месеца, готвейки. Накрая лудата жена я прогони. И в крайна сметка нито една камериерка не искаше да й служи. Отиването да живее с лудата жена, моленето на лудата за благословия, вечерята в къщата на лудата жена стана в града израз на наказание и символи на насмешка. (...) И така, последователни поколения деца минаха през вратата, внимателно фиксираха стъклото и отрязаха камък. Отначало като справедливо наказание. След това, за удоволствие. Чувствителните хора оплакаха факта, предложиха да се намери начин за хоспитализация на лудата жена. Но как? Убежището беше далеч, роднините не се интересуваха. И тогава - беше обяснено на непознатия, който би могъл да намери ситуацията странна - всеки град има своите луди; почти всяко семейство ги има. (...) Момчетата взеха плоски железни камъни, заеха позициите си. Всеки би играл на свой ред, с почивки, за да наблюдава резултата. Шефът запази амбициозна цел: коминът. (...) Лудата жена обаче, изглежда, не беше забелязала агресията, къщата не реагираше. Тогава третият от групата, за своите 11 години, се почувства изпълнен със смелост и реши да нахлуе в градината. (...) Момчето бутна портата: тя се отвори. (..) Той пръв влезе в градината (...) Отстъпи малко и погледна надолу по улицата: спътниците му бяха изчезнали. Или наистина бързаха, или искаха да видят докъде ще стигне смелостта му, сам в къщата на лудата жена. Пийте кафе с лудото момиче. Вечеря в къщата на лудата жена. Но беше ли луда? (...) Момчето си проправяше път през краката и ръцете на мебелите, обикаляше тук и се блъскаше напред. Стаята беше малка и се побираше толкова много. Зад масата на пианото, притиснато в ъгъла, беше леглото. И в него, повдигнат бюст, лудата жена протегна лице напред, разследвайки необичайния шум. Нямаше полза от момчето да иска да избяга или да се скрие. И той беше решен да види всичко за тази къща. В останалото лудата жена не показваше признаци на война. Той просто вдигна ръце до нивото на очите, сякаш за да ги предпази от камък. Той я погледна с интерес. (...) И каква малка! Тялото под палубата образува мъничко издигане. Малки, тъмни, мръсни, които се отлагат върху кожата, оцветявайки я. И изглеждаше, че се страхува. (...) Детето се усмихна разочаровано, без да знае какво да прави. След това лудата да се надигне още малко, опряла се в лакти. Устата й потрепна, издаде неясен, срамежлив звук. Тъй като детето не помръдваше, неясният звук отново се очерта. Имаше впечатлението, че това не е проклятие, а усещане като призив. Той беше привлечен от лудата жена и всички желания за малтретиране я разсеяха. Това беше апел, да, и пръстите, движейки се неловко, го потвърдиха. (…) Може би той поиска вода. Моринга беше на масата - мълчалива, между чаша и хартия. Той напълни чашата наполовина, протегна я. Лудата жена сякаш одобряваше с глава и ръцете й искаха да ги държат сами, но момчето трябваше да й помогне да пие. Тя правеше всичко по естествен път и вече не помнеше защо е влязла там, нито пък запази някакъв вид отвращение към лудата жена. Самата идея да си луд беше изчезнала. В стаята имаше стара жена, която беше жадна и която може би умираше. Никога не е виждал някой да умира, родителите му биха го прогонили, ако вкъщи имаше умиращ. Но така трябва да умират хората. Обзе го чувство на отговорност. Неудобно, той се опита да накара главата си да лежи върху възглавницата. Скованите мускули на жената не помогнаха. Трябваше да я прегърне с рамене - с отвращение - и накрая успя да я положи в меко положение. (...) Водата не може да бъде, може би лекарство... (...) Би било така, може би да се обадя на някого. (...) И се страхувах, че тя ще умре напълно изоставена, както никой на света той трябва да умре. (...) Той се препъна по мебелите, влачи с усилие тежкия шкаф от прозореца, разплете завесата и светлината нахлу в склада, където жената умря. С въздуха дойде решение. Не бих оставил жената да се обади на никого. Знаеше, че не може да й помогне, освен да седне на ръба на леглото, да я хване за ръце и да изчака какво ще се случи.
Карлос Дръмонд де Андраде В: Приказките на чирака. Адаптиран.
1) Опишете какъв беше навикът на децата в града по отношение на A Doida?
2) Какви са двете версии, разказани от населението относно живота на Дойда?
3) Какво се случи с A Doida, след като тя се заключи във вилата, намираща се на пътеката към потока?
4) Какви изрази на наказание или подигравка използваха хората в града, където живееше А Дойда?
5) Защо хората от града или членовете на семейството не поставиха A Doida на подходящо място?
6) Каква е оправданието, използвано от населението на града, когато пристигне външен човек, който може да намери ситуацията странна? Съгласни ли сте с тези твърдения? Оправдавам.
7) След като опитът да се хвърлят камъни в комина не даде резултат, какво се случи с момчетата? Отчетете фактите:
8) След като нахлуете в къщата на Дойда, кажете какво се е случило с момчето и собственика на къщата? Направете ли кратко описание на неговите и нагласите на жената от този момент нататък?
9) След контакт с жената, докладвайте какво чувство е обзело момчето? След това докладвайте за резултата от приказката.
10) Съобщете какво сте почувствали, когато сте чели тази история
От Розиане Фернандес Силва - Завършила писма
В отговори са в линка над заглавката.
докладвайте тази реклама