Животът в обществото носи много последствия върху нашата рутина и ежедневен опит, като се започне с повтарянето на поведението. Това означава, че всички ние се развиваме, докато живеем заедно и възприемаме другите. От това е възможно да се мисли Околко сме повлияни от другите, разбирай.
Прочетете още: Поколение Z: Познайте основните му характеристики и въздействието му върху обществото
виж повече
Астрология и гений: ТОВА са 4-те най-блестящи знака на...
iPhone, които не успяха: 5 стартирания, отхвърлени от обществеността!
Психологията на човешкото развитие показва, че практически всичко, което развиваме като личност, идва от влиянието на други човешки същества. Това е така, защото ние сме много влиятелни същества, които успяват да се развият пълноценно, докато сме в обществото.
По този начин начинът, по който се държим и дори чувстваме, е отражение на нашите взаимоотношения. Като се започне от отношенията, които развиваме с първите хора, с които влизаме в контакт, нашите родители. Но не само това, защото други среди, като училище, църква и приятелски кръгове, ни влияят много!
Всъщност точно поради тази причина социалните науки са в състояние да развият изследвания върху социалното поведение или културата на едно общество. В крайна сметка културата не е нищо повече от повторение на нагласи, навици и мисли сред тези, с които живеем в едно общество.
За да илюстрираме по-добре тази връзка, трябва да говорим за това, което психологията разбира като „ефект на стадото“. Това се състои от повтарящи се поведения, които са широко разпространени в дадена общност. Например, по-вероятно е да харесваме или не харесваме даден човек в зависимост от това как общността се отнася към него, дали го харесва или не.
Освен това ефектът на стадото може да се изрази в ситуации на отчаяние или колективна истерия. Например, отчаянието на общността от възможна или предполагаема екологична катастрофа може лесно да се разпространи. Това се дължи на способността ни да се съобразяваме с това, което казват другите, тоест да си въздействаме.
Така можем да мислим за „епидемии“ от отчаяние, които се случват само в главите на хората в общността. Например, когато група хора видят друга група, която тича към тях, което автоматично генерира идеята за опасност и скоро всички започват да бягат. Това е именно стадният ефект.
