През Средновековието членовете на Църквата са имали ужасния навик да поставят отрова върху страниците на книги, смятани за опасни от църковния възглед. Поведението е разкрито в романа на Умберто Еко „Името на розата“ от 1980 г.
И не е ли през този век датски изследователи откриха три ръкописа от 16-ти и 17-ти век, покрити с арсен? Материалът е едно от най-токсичните вещества, които съществуват и в зависимост от количеството отравянето може да причини смърт.
виж повече
ИЗРАЗИТЕЛНО: Учени откриха „праисторически“ пингвин жив в Ню...
Програмата „Atlânticas“ отвежда чернокожи, местни и киломбола жени до...
Откритието става случайно в Университета на Южна Дания (SDU). Якоб Холк и Кааре Лунд Расмусен изучаваха страниците от биография на религиозни герои и две исторически произведения, но имаха затруднения поради зелена корица.
Извършвайки лабораторен тест, двамата потвърдиха, че това покритие е арсен. За щастие, работата с текстовете, вероятно принадлежащи на католическата църква, е била внимателна, за да не се опиянят изследователите.
Те смятат, че през последните години никой не се е докосвал до подвързиите, съдържащи текстове по римско и каноническо право. В крайна сметка нито едно от трите произведения не е било електронно каталогизирано и всички са били добре съхранявани.
Откритието на Холк и Расмусен е съобщено от тях в статия, публикувана в академичното списание „The Conversation“. В него двамата уточняват, че пигментът, използван върху кориците, вероятно е "Verde-Paris".
Това е изумруден кристален прах, който се произвежда лесно и се използва широко през миналите векове. За да ви даде представа, Европа произвежда елемента в голям мащаб, за да бъде продаден, както за картини.
Следователно е възможно парчета, изложени в музеи или книги от древни колекции, да съдържат арсенови пигменти, наред с други елементи. В случая с датските творби изследователите смятат, че причината за пигментацията не е част от някакъв сюжет.
Намереният арсен се съдържаше само в кориците на книгите, следователно авторите имаха за цел само да ги предпазят от червеи и насекоми. И бяха прави! Степента на токсичност на елемента е толкова висока, че ефектът му не приключва с годините.
След толкова много изненади трите произведения бяха каталогизирани в библиотеката на SDU и според докладите читателите не са изложени на риск от отравяне. Според Холк "те се държат във вентилиран шкаф и могат да се пипат само със специални ръкавици".
Вентилацията е необходима поради риска, който арсенът представлява и при вдишване. В зависимост от условията, елементът се превръща в токсичен газ, който обяснява смъртните случаи, регистрирани през Викторианската епоха.
Сред тях деца в стаи, покрити със зелени тапети през 19 век. Какво ще кажете за проучваните в момента произведения, които все още могат да съдържат арсен? Мистерията продължава и изследователите казват, че няма известни статистики в това отношение.
