Най-доброто лекарство срещу „вируса“ на дезинформацията, който зарази бразилското общество с „треската“ на фалшиви новини (фалшиви новини) е връщането на изискването за диплома за професионална практика по журналистика. Това е единодушното мнение, изразено от дебатиращите на публичното изслушване, проведено от комисията по комуникация на Камарата на депутатите миналия четвъртък (26).
Според депутати, учители, бизнесмени и синдикални представители най-добрият начин за възстановяване на доверието в медиите би бил да се приеме предложение за изменение на Конституция (PEC 206/12) – озаглавен Бразилски закон за свободата, отговорността и прозрачността в интернет – който възстановява задължителния документ за упражняване на професията в Бразилия.
виж повече
Доходоносни кариери: 9 професии, които плащат повече от R$20 000 на месец
3 любопитни странности на интелигентните хора: никой не вярва на последната
В защита на предложението президентът на Националната федерация на журналистите (Fenaj) Самира Куня отбеляза, че „в сценарий, при който Имаме по-голямата част от населението, което получава информация чрез социалните мрежи, трябва все повече да квалифицираме журналистиката, практикувана в Бразилия".
Под аргумента, че професионалната журналистика е противоотровата срещу постоянната „вълна от дезинформация“, Самира счита, че „живеем в общество, което се основава на лъжи разпространявани в голям мащаб и със специфични цели и оставяме настрана ролята на професионалист, който се обучава най-малко четири години, за да играе основна роля в демокрацията”, когато заклеймява, че днес без изискване за диплома има случаи на малолетни и неграмотни с професионална регистрация като журналисти, които открито работят в държава.
„Върховна писалка“ – В началото на проблема, през 2009 г. (първото правителство на Лула), Федералният върховен съд (STF) едностранно реши, че всяко лице, независимо от обучението, може да упражнява функциите на журналист, премахвайки с един щрих на химикалката 40-годишна валидност на професия, регламентирана с диплома за висше образование, като останалите, които обаче бяха запазени.
„Глупавото“ решение на върховните министри по онова време би било да отговорят на жалба от работодател, в този случай от Съюзът на радио- и телевизионните компании в щата Сао Пауло (Sertesp), заедно с Федералното публично министерство (MPF), за които изискването за диплома би било противоконституционно, тъй като Конституцията „гарантира на всеки правото на свобода на изразяване и свобода мисъл". Софизъм, който на практика отслаби категорията пред шефовете, освен че заглуши самата свобода на изразяване, която те искаха да защитят.
За разлика от това, за президента на Бразилската асоциация за преподаване на журналистика, Марлуче Закариоти, компромисът със свободата на изразяване като претекст за премахване на дипломата не е устойчив. „Журналистът не изразява мнението си в новините и репортажите, които пише. Следователно изискването за диплома не гарантира твърдяната изключителност на правото да изразяваш мислите си чрез медиите или по друг начин”, оцени той.
Отхвърляйки обосновката на тогавашния докладчик по въпроса във Върховния съд, сега деканът Гилмар Мендес – за когото „специфично обучение по Журналистиката не е идеалният начин да се избегнат възможни рискове за общността или щети за трети страни” – директорът на Бразилската пресасоциация (ABI), Армандо Ролемберг, класифицира върховното решение като „неуспех“, в допълнение към предупреждението за катастрофалните последици, причинени от него за общество.
„Журналистиката е всичко, което няма нищо общо с лъжата. В рамките на журналистиката има свобода на изразяване, но свободата на изразяване не включва лъжи, т.к самоцелна, омразна, ясно изразена лъжа за малко повече от 24 часа може да донесе огромни загуби на общество. Понякога дори не е възможно да се направи еквивалентно оттегляне”, каза той.
„Земята е плоска“ – Като илюстрация на изявленията на Ролемберг, президентът на Бразилската асоциация на журналистическите изследователи (SBPJor), Самуел Пантоха даде за пример резултатите от проучване, според което всеки пети бразилец смята, че Земята е апартамент.
Обръщайки се към друг ъгъл на проблема, журналистът, професор и депутат Амаро Нето (Republicanos-ES), автор на предложение за дебат, подчерта, че обучението по журналистика е инструмент за гарантиране на качеството на работа. „Вярвам, че това е голяма стъпка към ускоряване на борбата срещу фалшиви новини е да направим задължителна журналистическата диплома, чрез тази СИК, която е спряна тук в Къщата”, заявява той.
По-подробно, също журналистът и депутат Даниел Тшечак (PSDB-RS) отправи директен въпрос към върховния министър: „Бих искал да попитам министър Гилмар Мендес дали би ли направил операция при лекар, който не е учил медицински курс“?, след като разбра, че „днес вече никой не иска да учи във факултета по журналистика. Защо да учиш четири години журналистика, ако дори не ти трябва диплома?“, заключава той.
